Израел трябва да се поучи от френските грешки в Алжир
На 7 май 1945 година нацистка Германия подписва акта за военна капитулация пред съдружниците. На идващия ден хора по целия свят, в това число в окупирания Алжир, излязоха по улиците, с цел да отпразнуват края на Втората международна война.
Приблизително 134 000 алжирци са се сражавали със съдружниците и 18 000 от тях са дали живота си, с цел да победят Германия. И по този начин, на 8 май 1945 година в Сетиф, град източно от Алжир, към 5000 „ мюсюлмани “, както алжирците бяха наречени от колониалната власт, с цел да заличат националната им еднаквост, маршируваха в празник. Но те също маршируваха, настоявайки за края на едно вековно френско колониално ръководство над тяхната страна. Френската полиция иззе плакати и в последна сметка откри огън, убивайки стачкуващите. Избухнаха конфликти със 102 убити френски заселници.
През идващите две седмици кървава полуда обхвана френските управляващи и заселниците, които избиха към 45 000 алжирци. Селските региони към Сетиф и град Гуелма, за които се счита, че симпатизират на алжирските националисти, са били бомбардирани от френските военновъздушни сили. Заселниците отмъщават на своите сънародници, като преследват и линчуват „ диваците “.
За да се открият в Алжир и да легитимират наличието си там, колонистите са дехуманизирали локалното население до степен да ги възприемат като нищо повече от паразити. Това разреши на френските колонисти и тяхната окупационна войска да убият алжирци в хилядите им, с малко или никакви морални скрупули.
Клането в Сетиф донесе на колониалната власт още девет години условен мир, само че в последна сметка единствено затвърди решимостта на алжирците да бъдат свободни. На 1 ноември 1954 година те се впускат в крайната си война на опозиция против френската окупация. След осем години на „ дивашка мирна война “, както се изрази английският историк Алистър Хорн, Алжир завоюва своята самостоятелност, само че на висока цена: Войната лиши живота на към 1,5 милиона алжирци; към 20 % от „ мюсюлманите “ в Алжир.
Това, което се случва през днешния ден в Палестина, най-вече в Газа, само че също и на Западния бряг и Източен Йерусалим, несъмнено не е идентично със събитията, които белязаха края на френското ръководство в Алжир. И въпреки всичко има доста прилики сред тях, защото методът на деяние на множеството колониални предприятия следва избран модел.
Колонизаторите дехуманизират локалното население, с цел да го поддържат отстъпчиви и с цел да оправдаят потреблението на брутална мощ против тях, когато се пробват да се съпротивляват на своето послушание.
Те подсигуряват, че колонизираните са безсилни във военно отношение, само че постоянно вършат грешката да одобряват, че тази липса на военна мощност също значи, че им липсва силата и решимостта да се опълчват на потисничеството и да победят окупацията. Когато в последна сметка осъзнаят неверната си преценка и признаят, че не могат да поддържат позицията си за неопределен срок, те ускоряват бруталността си, с цел да запазят статуквото допустимо най-дълго. Това се случи в окупиран Алжир през последните години на френското ръководство и това е, на което сме очевидци в окупирана Палестина през днешния ден.
Когато Франция отговори на убийството на 102 заселници посредством бомбардиране на села и убиването на десетки хиляди хора, тя се надяваше да реализира доста повече от това да отмъсти за гибелта на своите жители и да отстрани „ терористите “. Използваше извънредно принуждение, с цел да отстрани цялата локална опозиция. Искаше да пречупи волята им за опозиция.
Днес Израел следва сходна траектория. Сега е явно, че задачата на войната на Израел против Газа не е да отмъсти на стотици израелски цивилни и военни, убити на 7 октомври. Ако отмъщението беше главният претекст, убийството на над 8000 палестински деца и бебета и намаляването на по-голямата част от Ивицата в отломки евентуално щеше да е задоволително за Израел да го назова ден.
Убиването на всички „ терористи “, цялостното заличаване на Хамас, с цел да се подсигурява сигурността на колонията, също не наподобява да е главната цел на войната на Израел. Лидерите на Израел безспорно знаят, че даже техните военни да съумеят по някакъв метод да отстраняват всички „ терористи “ в Газа, те няма да могат да отстраняват стремежите на палестинците за независимост и решимостта да се опълчват на окупацията по всеки вероятен метод. Така че, в случай че задачата не е да отмъсти за гибелта на своите жители или да „ отстрани терористите “, какво се пробва да реализира Израел?
Израел извършва многостранен проект за отбрана, подсилване и разширение на своето колониално дружество.
Става нещо сходно: Първо, разбийте палестинската воля и дух. Покажете им, че Израел може да прави каквото си желае, изцяло безнаказано и пред очите на един безпомощен свят. Че колкото и принуждение и оскърбление да изпитват, нито събратята араби, нито по този начин наречената интернационална общественост няма да се притекат на помощ. Че даже гледката на недоносени палестински бебета, задушаващи се в безсилни инкубатори, или мисълта за хиляди деца, изчезнали под руините, не може да накара западните сили да премислят поддръжката си за Израел.
Второ, откакто волята им бъде задоволително отслабена, наредете на палестинците да изоставен домовете и земята си. Наредете им да се придвижат пешком към някаква неразбираемо избрана „ безвредна зона “. След като изместването завърши, декларирайте, че Хамас е измежду тях и все пак бомбардирайте „ безвредната зона “. Повторете цикъла, до момента в който цялата линия бъде унищожена и всички оживели палестинци бъдат изтласкани в египетския Синай.
Израел ще се погрижи да извърши този проект, в случай че, несъмнено, западните държавни управления, на първо място Съединени американски щати, не трансформират мнението си и не се намесят, с цел да спрат касапниците.
Когато Франция работеше по личния си кървясъл проект за поддържане на окупацията си в Алжир, тогавашният президент на Съединени американски щати Джон Кенеди направи една такава интервенция. Той ясно изрази убеждението си, че френското ръководство над Алжир не е стабилно в дълготраен проект, осъди колониализма и намерено поддържа независимостта на Алжир. В последна сметка кардиналната позиция на Съединени американски щати по въпроса по време на ерата на Кенеди изигра значима роля за триумфа на освободителната битка на Алжир.
Кенеди беше открит за поддръжката си за независимостта на Алжир даже преди да стане президент.
През юли 1957 година, като млад сенатор, той изнесе историческа тирада, в която подлага на критика политическата и военна поддръжка на администрацията на Айзенхауер за френския колониализъм и прикани Съединени американски щати да поддържат алжирското самоопределяне.
„ Най-мощната единична мощ в света през днешния ден не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито водородната бомба, нито управляемата ракета – това е безконечното предпочитание на индивида да бъде свободен и самостоятелен “, сподели той. „ По този метод най-важният тест за американската външна политика през днешния ден е по какъв начин посрещаме предизвикването на империализма, какво вършим, с цел да подпомогнем желанието на индивида да бъде свободен. “
Той продължи да изяснява по какъв начин френското гледище да ръководи Алжир, срещу волята на алжирския народ, вреди на Съединени американски щати, НАТО и цялата международна общественост и заключи, че „ [т]е пристигна време Съединените щати да се изправят пред суровата действителност на обстановката и да изпълнят своите отговорности като водач на свободния свят – в Организация на обединените нации, в НАТО, в ръководството на нашите стратегии за помощ и в упражняването на нашата дипломация – при оформянето на курс към политическа самостоятелност на Алжир ”.
Кенеди знаеше, че Франция води война, която в никакъв случай не може да завоюва, и искаше Съединени американски щати да бъдат почтени със своя съдружник. Днес историята се повтаря. Водещ съдружник на Съединени американски щати, Израел, е замесен във война, която не може да завоюва против народ, измъчен под неговата окупация. Но за разлика от Кенеди, актуалният президент на Съединени американски щати Джо Байдън не е на висотата.
Вместо да каже на Израел тежката истина, че не може да угаси „ безконечното предпочитание на палестинския народ да бъде свободен и самостоятелен “, президентът Байдън абсолютно поддържа продължаващото колониално нахлуване против Палестина.
Наистина, както Франция не се „ защитаваше “, когато умъртви стотици хиляди алжирци, с цел да им попречи да реализират самостоятелност, Израел не се „ защитаваше “ против палестинците, живеещи под негова окупация. Той води модерна колониална война, пробвайки се да претендира за повече земя и видимо прави геноцид в този развой. Байдън би трябвало да се поучи от Кенеди, да приключи поддръжката си за неспечелената война на Израел и военните закононарушения и да остане на вярната страна на историята.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
